Добър ден, добри хора!

Голямо междучасие. 20 минути лично време. Тичам по най-бързия начин до кафе машината. Декемврийското слънце дава всичко от себе си, но студът е пронизващ.

Преди да вляза в учителската стая, минавам покрай нашия коледен базар. Със събраните от него средства ще се закупят хранителни продукти за самотни хора от Старческия дом.

Вчера си купих една страхотна картичка, но се спирам за момент, за да се полюбувам отново на красотите, изработени от децата ни. Няколко шестокласници ме обстрелват мимоходом с един и същ въпрос, докато бързат за банички:

– Госпожо…ъъъ…господине, колко имам на теста?

Отговарям на всички по един и същ начин: – Да чуя причините за Покръстването и решенията на Преславския събор и ще ти кажа оценката.

Няма желаещи да задоволя любопитството им при тези условия, а няма и време.

Влизам с кафето в стаята, за да му се насладя набързо. Остават ми 12 минути. На вратата се чука. Търсят ме деца от моя клас. Сещам се, че събирахме пари за коледна украса на класната стая.

– С класа решихме нещо – казват ми. Вадят един лист от тетрадка, защипан с телбод, и ми го подават. – Вместо да дадем тези пари за украса, искаме да ги дарим за благотворителния базар. Само 45 лв. са, но все пак...

Усещам как настръхвам от гордост, умиление и благодарност. Иска ми се да отворя най-близкия прозорец и да изкрещя много силно така, че да ме чуят всички на улицата:

– Хорааааа, аз съм класният на 11. А клас! Чувате лиииии?!

Минути по-късно четвъртият час вече е започнал. В Древна Елада сме с петокласниците. Опитвам се заедно да изясним причините за Великата гръцка колонизация. Вратата на стаята се отваря. Отново са децата от моя клас:

– Събрахме още пет лева, за да станат точно 50. Ето ги.

Взимам измачканата червена банкнота. Искам да им кажа колко много се гордея с тях и че в този момент съм осъзнал, че те вече са пораснали. Не успявам обаче да промълвя нищо. Те си тръгват, а аз усещам как някаква невидима ръка ме хваща за гърлото и леко ме стиска. Просълзявам се. Обръщам се с гръб засрамено, въпреки че това са сълзи от щастие.

Овладявам се някак и се чувам да казвам:

– Хайде сега да направим упражненията в учебната тетрадка.

На добрите хора, които срещам всеки ден!

Илия Михайлов