ИСТОРИИТЕ НА ВАРТОЛОМЕЙ

Таласъмът не се уплаши, само краката му изстинаха и земята под тях се залюля. Все още държеше ръката на Симо.

 - Знаеш ли, Вартоломей, остани си такъв, не се променяй... Заседнал си здраво в човешкия свят и ни напред, ни назад...

Ангелът поклати глинената си глава, очите му бяха тъмни като морска бездна.

ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРА

Срещнах Вартоломей в една топла есен. Бях се качила на тавана на селската ни къща и ровех в сандъка, където бяха наредени старите черги, тъкани от много жени в големия ни род.

Обърнах се и го видях в ъгъла – нисичък, космат, рижав като котката ми. Гледахме и не мигахме.

В оня есенен ден, когато ровех в сандъка и вадех чергите една по една, а слънцето играеше по боите им, времето спря и аз разбрах какво е вечността. Беше тишината на един селски таван, уханието на плодове, жуженето на пчели, беше топлата прах по дъските, паяжините, висящи по ъглите. И един таласъм, който ми каза:

 - Можеш да останеш малко с мене…

И аз останах. При сънищата, при фантазиите,при думите, които можеха да сътворяват светове.

Поднасям тези светове на читателите си с обич!

 РЕНИ ВАСЕВА