Разкази за жени

Сборникът „Разкази за жени ” е първата книга с разкази на автора. Той съдържа двадесет и една многолики истории. Това, което ги свързва е централния женски образ и темата за женската душевност и преживявания. Голяма част от образите имат своите реални прототипи, но в голяма степен и авторовото въображение е родило свои, чисто литературни, герои.

Някои от разказите са на двадесет години (като „Спомен” и „Китаецът”), а други са по-млади. Има множество експериментални и не дотам експериментални наративни форми, като почти винаги краят е малко неочакван. Присъстват традиционните теми на любовта и изневярата, смъртта, децата и богатството, но редом с тях са разгледани и социални и лични травми като белегът на семейното насилие, депресията, шизофренията и булимията, дочува се и гласът на дете с увреден слух – все разкъсани души. И в центъра на тази глъч се появява и един романтичен образ на героиня без душа, наречена Ромфея, която се бори за своето очовечаване. Езерото пък, в един от разказите, е символ на тази странна черта на човешката сила на ума, която в даден момент е толкова чиста и силна, че успява да материализира своите деца – мислите.

Вплитането на реалното с ирационалното е тази абсурдна нишка, която изплита авторът, за да изследва тежките обременености на съвременната жена и да ги обсипе с доза хумор. И макар че историите следват азбучен ред, те не бива да се четат по ред. Защото всяка история е едно пътуване извън познатото – тя може да ни срещне с дракона Драгомир в „Като да родиш дракон”, с ексентричен богаташ като този в „Женски клуб „Доверие”, или да ни отведе до истинското ни аз както Маргеритта в „Цветът на тишината”. Или пък да ни изправи пред стени, които трудно бихме могли да превъзмогнем сами без да срещнем своето алтернативно аз като героинята в „Кати”. Има и тъга, разбира се, защото всеки жимот е низ от радости и тъги, като дълбоката мъка на майката в „Неземно дете”.