СПЕЦИАЛНО ПОРЪЧЕНИЕ

Героите в романа са двама: „вечният“ студент Марашлиев и изпеченият крадец Гецата. Мобилизирани през 1918 г., те са изпратени на фронта. При капитулацията попадат в пленнически лагер, откъдето трябва да бягат, за да спасят полковото знаме. След редица перипетии успяват да сторят това. В България първият е назначен в армията, а след това в полицията. Вторият се връща към старата си професия – кражбите.

При една от тях Гецата попада на интересна находка: снимки на военния министър, на които той е оскъдно облечен, а до него се виждат още по-голи дами. Крадецът започва да изнудва за пари властника. Междувременно се замесва с анархисти, а после влиза в състава на терористичната група на БКП и помага в планирането на няколко убийства.

След решаването на сложен казус с криминален престъпник Марашлиев добива солиден авторитет в полицията. През цялото време той издирва своя „приятел“. Вървейки по следите му, засича съмнителна дейност в църквата „Света Неделя“ и се опитва да разрови какво се случва там. За жалост точно тогава получава СПЕЦИАЛНО ПОРЪЧЕНИЕ от военния министър: да открие Гецата на всяка цена.

На 16 април 1925 г. чува взрива и се притичва на помощ. Вади трупове и помага на ранените. Наблизо е и Гецата: той също има защо да наблюдава какво се случва там.

Крадецът се покрива, а Марашлиев е привикан да помага на офицерите от Трета секция при убийствата на набелязаните за ликвидиране… Отказва да участва и се връща към изпълнение на поставеното СПЕЦИАЛНО ПОРЪЧЕНИЕ…

Така преразказан сюжетът, подлъгва читателя, че става дума за криминален роман. СПЕЦИАЛНО ПОРЪЧЕНИЕ не е замислен като такъв и не е криминално четиво. С него исках да поставя на вниманието на всички и разчепкам няколко интересни и бодливи моменти от 20-те години на ХХ век.

Ненапразно действието започва от Първата световна война. В края й се случва нещо знаменателно, което няма аналог в световната военна история: бригада от 1-ва пехотна дивизия разбива и пленява италиански части, изпречили на марша им към Скопие. В момента, когато те слагат оръжие, идва заповед от нашия Генерален щаб българите да се предадат на италианците. И става чудо, което италианският генерал не пропуска да признае: дотогава няма такъв куриоз – победителите да се предават на победените!... Ето това се опитах да разкажа и популяризирам сред читателите си.

В днешно време много се говори за съветска окупация. Но България през 1919 година е също окупирана от френски, италиански и английски войски. И неприятностите, които българите преживяват тогава са неизмеримо по-големи. Това трябва да се знае и помни: влезе ли чужда армия в родината ни, нищо хубаво не ни чака.

Друга характерна черта на 20-те години на ХХ век, която се неглижира, е развихрилата се криминална престъпност. Толкова е голяма, че това, което ние знаем от 90-те години на ХХ век, е детска игра.

В наши дни продължава демонизирането на Трета секция на военното министерство. Армията е машина. Там дори и да мислиш, трябва да изпълняваш. Такава е и Трета секция – оръжие в ръцете на министъра. Преди да стане лоша, тя свършва много добра работа, когато е в ръце, командвани от нормален ум. Благодарение на офицерите са запазени от унищожаване 114 хиляди пушки, стотици картечници, 1700 оръдия, стотици хиляди снаряда и милиони патрони. Именно с тях е въоръжена възродената през 30-те години на ХХ век нова българска армия.

Стигаме до най-оплетеното: знаел ли е царят, че нещо ще се случва в църквата? Защо не е присъствал на опелото? Нещо повече: защо, за разлика от предните убийства на прокурора и редактора на „Слово“, не изпраща и представители на двореца? Каква е ролята на генерал Жеков в тази история? Вярвал ли е Коста Янков, че с този отчаян акт ще вземе властта?... Защо противниците на атентата не успяват да го спрат?... Въпроси, въпроси, които и днес висят със страшна сила. СПЕЦИАЛНО ПОРЪЧЕНИЕ е поредният опит за отговор.