В търсене на ближен

Уважаеми читателю,

Преди години в едни други времена Радой Ралин беше казал: ,,Лесно е било едно време – имаш две ризи, даваш едната на ближния. А сега, то нашето е драма – ризи колкото щеш, а ближен няма“. Всъщност ближни има и те винаги са до нас, винаги има човеци, които се нуждаят от ,,Оня, който му показа милост“. Днес се отчуждаваме един от друг, маргинализираме човека, който е до нас. Защо пропускаме срещата с ближния, защо го отминаваме? Жан-Пол Сартр, който е представител на екзистенциалистката философия и атеизма, стига до своето мрачно изявление, че „другите са моят ад”. Диаметрално противоположно на това мнение са словата на Спасителя от евангелския наратив, че „доколкото сте сторили това на едного на тия Мои най малки братя, Мене сте го сторили”. Тази сакраментална истина много ясно ни говори, какво следва да е отношението ни към другите – Видял си твоя брат - видял си Бога, а това е фундаменталното, ядрото на християнския етос. Тялото Христово е мястото, където преоткриваме в пълнота ближния. Там личностите живеят позиционирани в цялост – ,,в едно сърце и една душа“, водени от християнските добродетели – вярата, надеждата и любовта.

Искрено се надявам, че тази поетична книга, която е един малък опит в осъществяване на послание, което съдържа ценности – духовно-нравствени, ще те насърчи, ще ти бъде своеобразен духовен ориентир в търсене на твоя ближен.

Пламен Кръстев